ИЗБА̀ДАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); избодà, -ѐш, мин. св. избòдох, прич. мин. св. деят. избòл, св., прех. Избождам; избаждам. Законът на природата е такъв, щото сяко дело да ся захваща от най-лесното и постепенно да са приближава до по-трудното. Напр. на чирака му дават най-напред да избада, подир да шие. Р. Каролев, РЗМ, 29. Лятно време работата са продължава от заран до тъмни вечери. Даже и малките чирачета, които не вършат никаква работа, а избадат на парцал или на потурите си, са длъжни да подсмърчат около свещта. З. Стоянов, ЗБВ I, 66–67. Условието било сключено, младият чирак почнал да избада, но и тоя път не можал да изтрае. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 307. избадам се, избода се страд., възвр. и взаим.