ИЗБА̀ЖДАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); избодà, -ѐш, мин. св. избòдох, прич. мин. св. деят. избòл, св., прех. Избождам; избадам. И с копия избаждат те очите / на Бога, на Христа и на светците. К. Христов, ЧБ, 114. избаждам се, избода се страд., възвр. и взаим.