ИЗБАРАБАНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; избарабаня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. Изведнъж барабаня за кратко. Милчо се сниши край стената. Избарабани нервно по стъклото, но леко, като че до него се бе докоснала пчела. М. Яворски, ПОББ, 44. Куршумите избарабаняваха по вратата и се вбиваха горе в стената. П. Славински, ПЩ, 456. Едва направили няколко крачки, пред тях [партизаните] изтрещя гърмеж, близък и оглушителен. Секунда след него избарабани шмайзер. X. Русев, ПС, 216. Пръстта избарабани, лопатите заиграха. Погребението свърши. Г. Караславов, Тат., 5.