ИЗБЕДНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; избеднѐя, -ѐеш, мин. св. избедня̀х, прич. мин. св. деят. избедня̀л, -а, -о, мн. избеднѐли, св., непрех. Остар. Книж. 1. Постепенно ставам беден; обеднявам, осиромашавам. Зората на Освобождението завари нашия трудолюбив народ избеднял. М. Рясков, СД [еа].
2. Постепенно загубвам част от качествата си. Един и същи сорт, присаден на едно друго дърво (разбира се нему сродно), избеднява съвършено на вкус, когато в други случаи същият сорт, присаден на друго дърво (тоже нему сродно), получава съвсем друг вкус и пр. Гр, 1906, бр. 4, 51.