ИЗБЕЗУМЯ̀ВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от избезумявам1; обезумяване1.
ИЗБЕЗУМЯ̀ВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от избезумявам2 и от избезумявам се; обезумяване2.
