ИЗБЀЛВАМ1, -аш, несв.; избѐля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Слагам на слънце изпрани памучни или ленени тъкани и дрехи, за да изгубят жълтеникавия си цвят, да побелеят; беля1. На този ден сутринта майка му отишла на реката да пере черги. Занесла и да избели изтъканото от нея бяло платно. Като опрала и простряла платното, станало ѝ лошо. Ст. Грудев, ББ, 75. Избелваше вълнена прежда. Велика я подучи как по-добре да избели преждата. Й. Радичков, СР, 139–140.
2. Правя нещо да стане бяло или с по-блед цвят. Цял живот Анани беше живял с бозовото, бозов шаяк носеше на тепавиците, ни го избелваше, ни го боядисваше, от него шиеше бозови дрехи. Й. Радичков, СР, 61. На всички е познато много добре свойството на светлината да избелва някои бои. Физ. X кл, 1951, 144.
3. Разг. В съчет. с о ч и. Отварям широко очи, обикн. като израз на учудване, изненада, гняв и под. или при тежко физическо състояние; блещя, изблещвам. Мира биваше особено тържествена. Тя се преструваше, че минава в някакъв транс, избелваше очи и като разперваше напред ръце, говореше, като че четеше от книга. В. Ченков, СНД, 46. Не, Ема ще действува! И стискаше нервно малките си пестници. Почна да избелва очи като убийца. Може би и сам Елиас Бенбасат не беше виждал в такова състояние дъщеря си. А. Страшимиров, Съч. V, 171. избелвам се, избеля се страд. Памучните отпадъци се очистват от механически примеси, обезмасляват се, многократно се промиват и се избелват. Й. Венов и др., К, 8.
ИЗБЀЛВАМ СЕ несв.; избѐля се св., непрех. 1. Ставам бял. Памучно платно, за да ся избели добре, трябува да ся вари платното три-четири пъти в зол (пепелива вода), да ся туря да го пече слънце. Лет., 1871, 236.
2. За бялото на очите – ставам по-бял, по-светъл, по-бистър. Очите ѝ почнаха да се избелват пак. Младата буйна жена дигна ръка върху главичката на детето: благославя го сякаш. А. Страшимиров, Съч. V, 171.
3. Диал. За очи – отварям се широко, като показвам повече бялата си част в резултат на учудване, изненада, ужас и под. Очите им се избелваха и в спазмите на някакво бесовско вдъхновение техните инструменти звучаха. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 300.
ИЗБЀЛВАМ2, -аш, несв.; избѐля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Беля2 много, всички или нещо изцяло; обелвам. Тлаки и хорища – да избелят царевицата. П. Тодоров, И I, 13–14. От сутринта сме избелили цял куп картофи. избелвам се, избеля се страд.