ИЗБЕЛЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от избелявам. В резултат на връщането към първичните сурови условия на живот животните започнали да придобиват някои ценни атавистични белези на дивия прародител, като например избеляването на козината през зимата, характерно за някои диви животни. Н. Йовчев, ПИЖ, 27.