ИЗБЀЛЯМ1, -яш, несв. (диал.); избѐля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Избелвам1. – Де гиди платно, а бело платно! / Да те искаам, да те избелям. Нар. пес., БНПБрМ [еа]. избелям се, избеля се страд.
ИЗБЀЛЯМ2, -яш, несв. (диал.); избѐля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Избелвам2. избелям се, избеля се страд.