ИЗБЀЛЯНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от избелям1 и от избелям се.

ИЗБЀЛЯНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от избелям2 и от избелям се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)