ЍЗБЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до изба. Госпожа Даринка ударила плесник на слугинята: видяла я на избената стълба да шушука с портиера. М. Грубешлиева, ПП, 216. В градовете най-разпространени са избените скривалища. Разполагат се в избата на жилищните, административните, производствените и обществените здания. Н. Иванов и др., ГО, 68. Избено помещение.