ИЗБЀСВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от избесвам и от избесвам се. Подир улавянето и избесването по-оназгодишните разбойници тъдява вече те не помирисват, явява ни бай Тодор. Ив. Вазов, Съч. XV, 15. С избесване на по-виновните и с дългогодишно изгнание на по-невинните, той [Мидхат паша] скоро повърна тишината на мястото [България] и остави памят на добър управител и умирител. С. Бобчев, СОИ (превод), 188.