ИЗБЍВАМ1, -аш, несв.; избѝя, -ѝеш, мин. св. избѝх, прич. мин. страд. избѝт и (диал.) избѝен, св., прех. 1. Убивам мнозина или всички. Властта все повече и повече губеше ума си. По селата и по кърищата плъзнаха стражари, жандармеристи, войска. Ловяха мъже и жени, биеха и избиваха. Някъде дори и децата не пожалваха. Г. Караславов, Избр. съч. V, 188. Цар, който праща хората си да ги избиват като мухи и без никаква полза, не е никакъв цар. К. Петканов, МЗК, 183. Петнадесет души Бойковци отишле да са предадат на башибозуците, но тие последните ги избили. З. Стоянов, ЗБВ III, 272. Местните индианци избили пришелците и едва по-късно друга една дружина авантюристи заседнала отново тук. Св. Минков, ДА, 85. Той погледна Йордан, усмихна се и взе в ръка чифтето му от масата. – Бива я и нея – каза сериозно дългият. – Сума зайци съм избил с нея. Кр. Велков, СБ, 117. // Прен. Разг. За градушка – унищожавам всичко или всички. Нечувана буря се зададе един ден и едра градушка изби нивите на десет села. Й. Йовков, Ж 1945, 231.
2. С удар или удряне отстранявам, изваждам, изкъртвам нещо. Въльо кехая пристъпи бавно. Очите му не се откъснаха от дулото на пищова. С едно замахване можеше да го избие от ръката на ранения. Д. Мантов, ХК, 112. – Да искаш да ме хвърлиш, не можеш, да хапеш – зъбите ти ще избия. Й. Йовков, АМГ, 146. Той [петелът] се ядосал страшно и без да гледа, ударил кокошката, избил ѝ едното око. Елин Пелин, ПР, 212. Прозорците бяха тъмни, външната врата заключена. Партизанинът я изби с един ритник. П. Вежинов, ЗЧР, 51. Луд с рога не бива (и да има, той ги избива). Погов., Π. Ρ. Славейков, БП I, 258. Клин клин избива. Погов.
3. Разг. Правя отвор в стена за прозорец, врата и под. или събарям вътрешна стена. Чичо Сава и той мислеше след година-две да препокрие къщата си с цигли и да я ремонтира, като избие прозорци откъм шосето за Търново. К. Калчев, ПИЖ, 65. Избил едната стена, направил им пенджери. Нар. прик., СбНУ III, 189. Избихме стената между двете стаи.
4. Непрех. За часовник, звънец, камбана и под. – звънвам, иззвънявам в определено време. Часовникът на Кремъл изби в далечината и звукът, мелодичен и чист, изпълни пространството. К. Константинов, П, 72. Изведнъж, някъде наблизо в коридора, звънливо изби стенен часовник. К. Константинов, СЧЗ, 67. Децата трудно се задържаха в стаите. Щом избиеше звънецът в края на часа, те се юрваха едно през друго, за да излязат навън. Кр. Григоров, Р, 149. Часът свърши, звънецът изби, а инспекторът не се появи. Г. Белев, ПЕМ, 48.
5. Спорт. С удар успявам да отклоня посоката на топката при спортна игра. Топката изникваше на най-неочаквани места. Найден със сетни сили се мъчеше да я докопа. Веднъж дори я изби с глава и рамене от самия ъгъл. Ат. Мандаджиев, ОШ, 19. Ето, Бомбата пак се откъсна напред. Излъга отбраната. Провря се. Шут! Фуклето се хвърли, пресече пътя на топката и я изби с ръка. П. Бобев, ГЮМ, 18.
6. Свършвам да бия мляко, за да стане на масло, или яйца, за да станат като крем и под. – Хем добре гледай всичко да свършиш – рекла на излизане жената, – опечи хляб и избий маслото. Ран Босилек, ВП, 90. Нонка поиска да донесе прясно масло от къщи, но Тотка ѝ се скара, като ѝ каза, че тази сутрин тя е избила две делви биволско мляко и е изкарала цяла ока масло. К. Петканов, ЗлЗ, 235. Когато пък Димитровица избиеше масло, тя никога не забравяше да изпрати на Георгевица цяло кило мътеница. Д. Калфов, ПЮН, 92. Избие ли прясна мътеница, всякога ще отсипе в едно делве и ще изпрати Гошо да го занесе – сега на едно място, дореда на друго. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 166.
7. Остар. Пребивам. Сиромаха Първана избиле и хвърлиле го пак в темницата. Л. Каравелов, Съч. II, 157. – Чухме, чухме каква жена учила децата ни. – Ако утре осъмне тука, с камъни ще я избием. Ив. Вазов, Съч. XXI, 133. Подир това до мене полетяха анонимни писма. Обикновено те се излагаха в такава форма: „Спомняте ли си как една бабичка ви попроси милост, а вие я избихте?“. Пряп., 1903, бр. 9, 3. В с. Враняко заптиетата бяха избиле до полусмърт селския чорбаджия. С, 1872, бр. 42, 334.
8. Диал. Изтърсвам нещо от прах чрез удряне, биене (Н. Геров, РБЯ). Избий дрехите от праха. Н. Геров, РБЯ II, 177.
9. Диал. Изпочупвам, изтрошавам. С тоя револвер се е обучавал. Петдесет гърнета съм избил от двайсет и пет крачки разстояние. Ив. Вазов, Д, 25.
10. Диал. За жена или женско животно – раждам не навреме, помятам. Пет роди – едно не изби. Π. Ρ. Славейков, БП II, 46. избивам се, избия се I. Страд. от избивам (в 1 – 3, 5 – 10 знач.). – За какво беше спорът ви? – запита горският и седна под скалата. – За това – трябва ли врагът да се избива, или не – след късо мълчание отговори войникът с шмайзера. X. Русев, ПС, 124. Белтъците се избиват на сняг и се прибавят в ориза, като леко се разбъркват с него. Н. Сотиров, СК, 606. ІІ. Взаим. от избивам (в 1 и 7 знач.) Тя [Санка] разказа на Нона какво беше се случило, как беше сварила Манолакя и Тоша да се боричкат и да дърпат желязната пръчка. – Ти по-добре да не беше влизала. – Как, Ноне, да ги оставя да се избият ли? Й. Йовков, ЧКГ, 220. Бекир баба се подмлади и си напомни младите години, когато разиграваха циганките на кючек, а понякога се и избиваха, като се напият с ракия. Ц. Гинчев, ГК, 254–255.
ИЗБЍВАМ СЕ несв.; избѝя се св., непрех. Разг. С предл. за или със съюз да и др. и подч. изр. Силно желая нещо или някого и полагам големи усилия, за да го постигна. Тези истории са истина и затова, защото навремето народът се е избивал да види цирк, докато сега циркът остана без публика. К. Момчилов, ЗК, 99. – Не искаш?! – запита той. – Чудно. А по-големите момчета просто ще се избият кой да погледне пръв. П. Проданов, С, 51. – Ергените на десет села ще се избият за мене, а вий ме не щете. Й. Йовков, Б, 62.
◊ Избивам / избия бръмбарите (тоя бръмбар) от главата си. Разг. Отказвам се от някакво желание, проект, намерение, идея, които съм бил намислил да изпълня. – Не е имало никакво преди. Никога. Избий си тези бръмбари от главата – отблъсна я той. Б. Христов, УЖ (превод) [еа]. Избивам / избия жегъла (клечката, клина, куката). Диал. 1. Измъквам се, без да ме видят, незабелязано избягвам. 2. Изхитрувам, като се отървавам от трудна работа; изклинчвам. Ненадейно бяхме заглушени от един силен плясък при нашата маса: ръкопляскаше П. Заразен, целият салон заръкопляска, и ние с всичките. Π. победоносно изби жеглите! Ив. Вазов, Съч. X, 110–111. – Почакайте и аз да ви послужа с ока вино – рече третият. – Да ги подирим, забавиха са – рече четвъртият и изби клечката, – аз самичък ли оставам да плащам? Ил. Блъсков, ЗК, 68. Избивам / избия от (из) главата (акъла, ума) на някого нещо. Разг. Принуждавам, накарвам някого да се откаже от някакви мисли, идеи, намерения; разубеждавам. Тези щикове заедно с четириметровите стени бяха предназначени да избиват от главите на затворниците всяка мисъл за бягство. Ем. Манов, ПЯ, 27. Избивам / избия рибата. Разг. Постигам голям успех, правя силно впечатление, спечелвам всички с нещо. Въпросната телевизия изби рибата със сензационното си предаване. Банк., 2007, бр. 22 [еа]. Сигурен съм, тази песен ще избие рибата! Избивам / избия чивия<та>. Разг. Наваксвам загубата или компенсирам някаква несполука с успех, печалба, сполука другаде, в друго отношение. Патриаршията продавала владишките престоли на наддаване – скъпо и прескъпо. Владиците гледали да си възвърнат даденото на патриарха, като назначавали свещеници срещу подкуп. Свещениците пък гледали да си възвърнат дадения подкуп, „да избият чивията.“ Хр. Бръзицов, НЦ, 48. Избивам <си> / избия <си> комплекси<те>. Разг. Компенсирам ниското си самочувствие, усещането си за непълноценност в някакво отношение с определен начин на поведение. Непрекъснато се самодоказваха – в безкрайни брътвежи, с които избиваха собствените си комплекси за некадърност. Ал. Томов, ЕЗП [еа]. Избивам си / избия си от (из) главата (акъла, ума) нещо или някого. Разг. Преставам да мисля за нещо или за някого, отказвам се от нещо или от някого; забравям. – Сега всички искат да вървят да се бият, а тука кого ще оставим? Няма как, Герго, фронта си го избий от главата, говоря ти сериозно. Ем. Манов, ДСР, 68. Невена: – Стига си мислил за другите. Да не би да са по-способни от тебе? Радев: – Това да го избиеш от главата си! Г. Джагаров, ΤΜЗ, 152. И ви съветвам да избиете от главата си мисълта, че земята ще остане неизорана. А. Гуляшки, МТС, 96. Избиват ми / избият ми балансите. Разг. Губя психическо равновесие, устойчивост, самоконтрол, при което съм способен на неразумно или ненормално поведение, действие. В оцъклените му уплашени очи проблясваше лудост. Беше ясно, че съвсем скоро ще му избият балансите. Св. Комогорова, СЦ (превод) [еа]. – Могат ли онези, които са емоционално затормозени, да им избият балансите? – Искаш да кажеш, дали могат да убият в резултат на емоционалното им потискане? Бих отговорила по-скоро отрицателно. Те намират по-лесен изход за чувствата си. Т. Стоянов, ИНАС (превод) [еа].
ИЗБЍВАМ2, -аш, несв.; избѝя, -ѝеш, мин. св. избѝх, прич. мин. страд. избѝт и (диал.) избѝен, св., непрех. 1. За нещо – излизам, показвам се, появявам се на или върху някаква повърхност. По припеците изби зеленина, цъфна на огнища по поляните и зелен кукуряк. Ив. Волен, ДД, 5. От отражението на снега в магазина стана още по-светло и по прозорците изби пара от топлината, която излъчваха хората. Й. Стоянов, ПД, 46. Дъждът гризе мазилката и бяга / през счупените водостоци от олово, /.. / по сивите стени избива влага. А. Далчев, С, 36. По цялото му лице избиха ситни пъпки. // За пот, кръв и др. – отделям се, появявам се на повърхността на нещо (кожа, тяло, лице и под.). Изведнъж лицето му побеля като вар, той преглътна мъчително, по челото му изби обилна пот. Д. Талев, ПК, 41. Първата мисъл, която прониза сърцето му, бе, че жена му е умряла. Студен пот изби по цялата му снага. К. Петканов, ДЧ, 126. Точно на ъгъла един сив дебеловрат вол с къси, но остри рога напори една крава. От дългата рана на хълбока изби кървава диря. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 299–300. Но мястото е върло, той [конят] пъхти гръмливо и бързо, по врата му избива пяна. Ив. Вазов, Съч. XV, 60. Той чувствуваше ясно вината и не можеше да възпре предателската руменина, която избиваше по лицето му. П. Вежинов, НС, 194.
2. Прен. За вода, огън – извисявам се, изхвърлям се високо под налягане над някаква повърхност. Това бяха всъщност два обширни ориенталски шадравана. Водата като стотици гейзери избиваше нагоре. Г. Белев, КВА, 210. Колкото повече пламъкът от огнището избиваше нагоре и светлите му отражения припламваха в очите ѝ, толкова и аз се убеждавах, че това е наистина красавица измежду многото в ихтиманските села. Н. Попфилипов, РЛ, 8. Изфуча и в небеса изби / пожар и пламъци се метнаха, превиха / и дръпнаха – и пак на висини избиха. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 270.
3. Обикн. за река, път и под. – правя пробив на някое място, като се отклонявам от досегашната си посока. Драва отнесе много ледени блокове към Дунав и сега, пълноводна и мътна, напираше към дигата, избиваше по ниските места и се разливаше далече зад бреговете си. В. Нешков, Н, 129.
4. Прен. За чувство, качество – проявявам се, изявявам се силно. Зареденото у нея още след сватбата, па дори и от по-рано чувство на недоволство зе да нараства и сѐ по-често зе да избива навън. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 211. Голямото човешко страдание не може да остане затворено в душата. Защото ще я разкъса. То трябва да избие навън, да се излее в сълзи. Е. Каранфилов, Б, 22. И в гласа, трептящ твърдо и рязко, избиваше скритият душевен пламък, който придаваше мъжествена прелест на цялата му фигура. Й. Йовков, Разк. II, 179.
5. Прен. Разг. Обикн. с предл. в, на. Проявявам се или преминавам в друго състояние, превръщам се в нещо друго (обикн. схващано като по-лошо). Воденето на сметките трябва да става по възможност най-просто, за да не отнема много хора и да не избие в бюрократизъм. Й. Йовков, ЧКГ, 251. Той [Райчо] се разплака на глас, но голямото момче го удари през гърба и плачът му изби на кашлица. Д. Габе, МГ, 9. На Гана ѝ беше неловко някак си да пише за себе си. Това избиваше на хвалба, а тя не обичаше такива работи. Ст. Даскалов, СЛ, 368. Заплакаха и двете бедни стари жени. Жалбите и клетвите се редяха и избиваха на тъжна, проточена песен. П. Здравков, НД, 236. Между брат ми и баба се зараждаше нещо лошо, което не знаех накъде ще избие. Старицата се опитваше да вразуми брат ми, а той ѝ говореше напук. К. Калчев, ПИЖ, 166.
ИЗБЍВА МЕ несв.; избѝе ме св., непрех. 1. Обикн. с предл. на и следв. същ. или със съюз да и следв. гл. Обхваща ме желание да направя нещо, да се проявя по някакъв начин; кара ме, идва ми, иде ми. – Ти все лошото мислиш, сестро – рече Радан, – и все на кавга те избива. М. Марчевски, П, 76. Широките плещи на италианеца вече потръпваха. Даже го избиваше на смях. А. Страшимиров, Съч. V, 179. – Сега младите все на политика ги избива – казваха други, – такива са времената. К. Калчев, ПИЖ, 172. Войниците непрестанно спорели, често се улавяли за ножовете, а пет-шест пъти ги избило на голям бой. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 128. Избиваше го вече да стане и да държи истинска реч. Й. Йовков, ПГ, 164. – Има, има, как да няма [слабости] – каза Чакалът и като сниши гласа си, добави: – Малко по тънката част я избива. В смисъл – обича да си походва, танци кое, екскурзийки. П. Незнакомов, СНП, 131.
2. Разг. Обхваща ме, обзема ме силно някакво чувство. Страх взе да ме избива, като стоя на такова висине. Т. Влайков, Пр I, 289.
◊ Избива ме / избие ме <на> огън. Разг. Обхваща ме силно безпокойство или вълнение. Не винаги обаче имам време да мина спокойно по тоя път – когато имам срочна работа, например да дам разказ за вестник. Мине понеделник, вторник, сряда – избива ме огън. В четвъртък съм в тревога. С. Казанджиев, СбАСЕП, 512. Избива ме / избие ме студена (студен) пот. Разг. Почувствам се много неприятно, изпитвам силно притеснение, съпроводено с изпотяване, поради създадено затруднено или неудобно положение. Ставоро усети как го избива студена пот. Кой дявол го караше да разглобява – да се натопи сам в тая беля. П. Вежинов, ДБ, 69. Студена пот го изби по челото, като си помисли, че отново ще бъде обект на шеги и закачки. П. Проданов, С, 140. Евгени с ужас схвана, че се беше забъркал в нещо наистина много страшно, в една много опасна игра. „Сега те или ще ви прекършат, или ще ви унищожат“– припомни си той думите на Росинка и усети, че го избива студена пот. Д. Ангелов, ЖС, 336. Накъде избивам / избия. Разг. В 3 л. бъд. вр. След главно изреч. Какво се случва, става, как се проявява (обикн. нещо лошо, нещо прекалено). Тоз даскал мене хич не ми харесва! Все много знае, все той отгоре като зехтин над вода! Де да видим накъде ще избие! Д. Марчевски, ДВ, 65. – На мене ми се иска да победят руснаците, ама това е война, не се знае накъде ще избие. Д. Ангелов, ЖС, 148. Той схвана накъде ще избие разговорът и се наостри. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 156.