ИЗБИСТРЯ̀ВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); избѝстря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Избистрям. Съвременното човечество иска от науката и от литературата, щото тue, които разширяват неговия кръгозор и като избистряват неговия мозък, да му дадат възможност да разбере истинния смисъл на природните явления. Знан., 1875, бр. 2, 30–31. избистрявам се, избистря се страд.
ИЗБИСТРЯ̀ВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); избѝстря се св., непрех. Избистрям се. Поп Георги ми каза одеве, че умът ѝ е захванал да се избистрява изново. Л. Каравелов, Събр. съч. III, 1966, 371.