ИЗБЍСТРЯМ, -яш, несв.; избѝстря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя вода или друга течност да стане бистра, прозрачна, без мътилка. Баща ми знаеше как да избистри виното.
2. Прен. Обикн. за вятър – разчиствам небето, хоризонта от тъмните облаци, правя го светло. Вятърът помита дъждовните облаци от персенските височини, избистря небето и слънцето изгрява топло и жарко. Н. Хайтов, ШГ, 158.
3. Прен. Обикн. за сълзи – правя очите, погледа и др. светъл, ясен, чист. – Честита съм, Момчиле – изрече с треперлив глас болярката, а в очите ѝ заблестяха сълзи. Ала те не капнаха на бузите ѝ, а избликнаха като вода от извор и само избистриха нейния поглед. Ст. Загорчинов, ДП, 473–474. Лъхна я студен морски вятър, избистри и очите, и мислите ѝ. Κ. Петканов, В, 90.
4. Прен. Разг. Правя ума, мисълта да се проясни, да може да разбира, да схваща, да се съсредоточава. – С болка слушам словата ти, болярино Радомире. Смири огорчението си, надломи гордостта си, помоли се богу, за да намериш мир душевен. Тогава той ще избистри ума ти и ти сам ще ни помогнеш в борбата със злото. М. Смилова, ДСВ, 86. Движението укрепва тялото и избистря ума. избистрям се, избистря се страд.
ИЗБЍСТРЯМ СЕ несв.; избѝстря се св., непрех. 1. За вода или друга течност – ставам бистър, прозрачен, без мътилка. През време на движението си из земните пластове подпочвената вода се избистря (процежда) и разтваря различни минерални вещества, които ѝ придават приятен вкус. Геол. IX кл, 52–53. Когато водата подир няколко секунди се утаи и избистри, всякой от находящите се в банята можеше да види уморителните жестикулации на бай Ганя под водата. Ал. Константинов, БГ, 14.
2. Прен. За небе, време – ставам ясно, чисто, светло, без тъмни облаци. Над зелената гора се разля лимоненожълта светлина. Небето се избистри бледозеленикаво и се извиши нагоре стъкленопрозрачно. Как бързо мина тоя ден. Д. Талев, И, 326. По-късно в разговора взеха участие всички – обща радост ги вълнуваше. Времето се избистряше и работата щеше да бъде благодатна. К. Петканов, X, 54–55.
3. Прен. За очи, поглед – ставам светъл, ясен, чист. Внезапно той спря поглед на мустакатото Панайотово лице, позна го, очите му се избистриха, животът се върна в тях. Ст. Дичев, ЗС I, 503.
4. Прен. За мисъл, чувство – ставам ясен, разбираем, непротиворечив. Мислите му полека се избистряха, но те разкриваха пред него още по-горчива и страшна безизходност. Г. Райчев, Избр. съч. I, 135. Елиз, откога не бе я виждал! Споменът за нея, поизбледнял сред всекидневните опасности, сред разгулните нощи при кратките отпуски, отново се избистри. П. Бобев, К, 83. Ще мине време, той ще се помъчи да си даде сметка за всичко, що го радва и гнети, чувствата ще се избистрят и той ще види защо е било това странно състояние и где е неговият извор. Г. Караславов, Избр. съч. I, 269.