ИЗБЍТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от избия1 като прил. 1. Само мн. Който е загинал при масово убиване. Това място беше сега чисто и пусто, но там лежаха труповете на избити войници и коне. Й. Йовков, Разк. I, 83. Тоя внезапен плач беше за избитите вчера бунтовници. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 197. – Те [войниците] няма да забравят никога избитите си другари, глада и лишенията в планината. Д. Димов, Т, 689. Пишещият тия редове видя птичката как трепти над безконечните градини, в които, под бели кръстове, почиваха хиляди избити млади мъже. А. Каралийчев, ПГ, 8.
2. Който е изваден, изкъртен от мястото си или който е счупен с удар. Избитите зъби и счупеното коляно на дяда Коля бяха едни от по-видните му телесни недостатъци, наистина изкуствено спечелени, но сѐ се броят за кусури. М. Георгиев, Избр. разк., 155. Макс се разсмя и широко разтворената му уста показа подвига на антисемитите – челюстите с избити зъби. Д. Димов, Т, 77. Прозорецът зееше с избити стъкла. Д. Добревски, БКН, 155.
3. Който е получен чрез биене на мляко. Във всяка чаша с разтворен шоколад се прибавя по една супена лъжица пресен избит каймак. Н. Сотиров, СК, 646.
4. Остар. и диал. Който е неравен, по който има дупки и издатини. – Като стигнете до реката, връвете от дясна страна, доде слезете в дола, а там преминете наляво и ще найдете избита пътека. Е. Мутева, РБЦ (превод), 168.
5. Като същ. Само мн. избити<те>. Хора, които са убити при масово убийство. Вечер, когато се върнеше, жена му започваше да му докладва за всички приказки и клюки в махалата. Тя му съобщаваше за избити, за безследно изчезнали, за насечени и издавени. Г. Караславов, Избр. съч. II, 201. Колкото повече топовете поваляха предните, толкова задните тичаха да допълнят празното място на избитите. П. Кисимов, ОА II (превод), 135. Те ще се молят за онез, / в Илинденското що загинаха въстание, / и за избити и изклани / таз пролет в Кочане и Щип. К. Христов, ЧБ, 115.