ИЗБЍТЪК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Това, което е в повече; излишък. Всеки би помислил, твърде естествено, че братската среща след дълга печални раздяла препълнува с нежни чувства гърдите на бай Ганя, и избитъкът на тия чувства се лее във вид на умилни сълзи. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 2. Със своята скъдна каса, що събират помежду си, те [учениците от ученическите дружества] си купуват различни книги и вестници, а от избитъка ѝ снабдяват бедните ученици с разни учебници и др. т. Лет., 1872, 259. На тези, / чието щастие е във избитък / от крясък и движение случайно, / нима не би простил ти. К. Христов, А 1944, 291.
– Друга (остар. и диал.) форма: избѝток.