ИЗБЛЀЩВАМ, -аш, несв.; изблѐщя, -иш, мин. св. -их, св., прех. В съчет. с οчи. Изведнъж блещя, облещвам, отварям широко очи, обикн. като израз на учудване, изненада, ужас и под. – Не дигай тревога, бай Михале, няма нужда! – каза Генков. Стражарят глупаво изблещи очи, не го позна и се опита да изтегли от кобура грамадния револвер, увиснал на бедрото му. Ем. Станев, ИК I и II, 75. Често пъти тези свои разговори той [дядо Кольо] придружаваше и с по някоя мимика: ..; или свиеше джуните си и изблещеше очи, като да се чуди на нещо. М. Георгиев, Избр. разк., 157. Не беше много тежък за Стояна големият чук и когато удари с него за пръв път, майсторът изблещи очи и викна: – Ехей! Полека! Ще продупчиш бакъра, полека! Д. Талев, ЖС, 45–46. От устата на слугата рукна кръв, той изблещи очи и падна по гръб. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 446. Старецът трепна разтревожен, изблещи от ужас очи и изтърва наргилето. Гр. Угаров, ПСЗ, 29.
ИЗБЛЀЩВАМ СЕ несв.; изблѐщя се св., непрех. Изведнъж се облещвам, отварям широко очите си. Веднага из вратата на хана тичешката изскочи артистът, изблещи се на децата, които бяха се насъбрали и за да им направи по-голям смях, изправи се на ръце и заходи с нозе нагоре. Й. Йовков, ΒΑΧ, 64. – И знаеш ли какво е станало? Разстреляли тоя Савчо вместо тебе. По погрешка. Старецът се изблещи. П. Вежинов, ЗНН, 52.
◊ Изблещвам / изблещя очи. Обикн. в св. в. Разг. Умирам. И щях да изблещя очи, но се запречих в клоните на сливата и паднах по-леко на гърдите си. Ст. Даскалов, ЕС, 314.