ИЗБЛЍЗВАМ, -аш, несв.; изблѝжа, -еш, мин. св. изблѝзах, св., прех. Ближа всичко докрай или нещо изцяло. Той [гостът] сложил опържените яйца на трапезата и почнал да яде от тях. От време на време вадел по някое камъче, изблизвал го и го оставял на трапезата. Ран Босилек, Р, 80. Зела [котката] да ближе една наблажена пила. Като ѝ се претривал езикът, течало много кръв; та се услаждавала, чтото мислала, че изблизва нечто от желязото. Π. Ρ. Славейков, ЕБ, 23. изблизвам се, изближа се страд.