ЍЗБОРДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Неодобр. Който се отнася до избор (в 6 знач.) и до изборджия. А духовният живот на селото? Нима не се изчерпва той в безрадостните разговори или кавги в зловонната атмосфера на кръчмата, или пък с изборджийските крясъци и демагогия на агитаторите, когато наближат избори? Ас. Златаров, Избр. съч. II, 277–278. Юрталана смяташе, че се тича прекалено много по партизанските и изборджийските работи. Г. Караславов, С, 134.


Източник: Речник на българския език (онлайн)