ЍЗБОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от избор. В явленията на вниманието се проявява изборният характер на съзнанието: ако човек обръща внимание на едни обекти, с това той се отвлича от други. Псих. X кл, 80. Изборната агитация продължи няколко седмици и ние с нетърпение очаквахме деня на изборите. Т. Влайков, СбЦГМГ, 329. – Ако пък избирателят въпреки това гласува за опозицията, като се отдалечи от изборното място, в някоя уличка го сгащят и му теглят един бой. Й. Йовков, ПГ, 270. Изборното начало, по което се предава папската власт, говори нагледно за своето превъзходство над наследственото предаване на властта. К. Величков, ПССъч. III, 142. Изборната листа включва кандидатите на политическа партия в съответния избирателен район. Изборен резултат. Изборна борба. Изборна длъжност.


Източник: Речник на българския език (онлайн)