ИЗБРАЗДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; избраздя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Браздя цялата площ докрай; набраздявам. За един ден тракторът избразди голямата нива.

2. Прен. Оставям следа; набраздявам. Една светкавица змиевидно избразди хоризонта, последвана от глух тътен на гръмотевицата. Ив. Вазов, ЗП, 33. избраздявам се, избраздя се страд. l Обр. Гърмя Балкана седем дни и нощи, / от пресни рани цял се избразди. / .. / С патрони сетни и със сетни сили / подеха шепа хора сетен бой. Бл. Димитрова, Л, 258.


Източник: Речник на българския език (онлайн)