ИЗБРА̀Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от избера като прил. 1. Който превъзхожда по качества множество други от същия вид; отбран. Цяло село обича Грозда, цяло село с нея се гордее. От през девет села избрани ергени пукат се от мъка. Елин Пелин, Съч. V, 91. После се сетих за любимите ми онези дядови Колеви думи и чудях се тогава отде земат тези стари хора таквиз избрани приказки и как умеят да ги казват навреме. П. Р. Славейков, БП І, VII. В миг из торбата изскочили две пъргави момчета. Те извадили маса, столове и наредили златни блюда, чаши, чинии. После наслагали вкусни гозби, една от друга по-избрани. Елин Пелин, СбХ, 29. Нека утре, когато българският писател издава свои избрани произведения, в един от томовете да бъдат включени неговите писма. Л. Стефанова, ВД, 18. – Тез овце, дето ги имам сега, са избрани овце по мляко, по вълна. Всички са от джинс, ти тъй да кажеш на Илия. Й. Йовков, ЧКГ, 213–214. Избрани съчинения. // Който притежава качества, които го определят като изключение. Той беше бледен и спокоен, с тая мъжествена красота, която минутите на тежки изпитания придават на избрани хора. Й. Йовков, Разк. II, 214–215. Той не бе изпитвал героизма на милостта, едно от най-сладките, божествени усещания, достъпно само за избраните сърца. Ив. Вазов, Съч. XII, 146. Той [българският] избран народ е. Току-тъй съдбата в своя план / не е отсякла тук да бъде. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 214.
2. Като същ. избран м., избрани мн. Човек, който превъзхожда другите по качества, способности или по положение; избраник. Защитата пое Мангафата. Струваше му се, че това е мечтаният час, че животът му добива смисъл, че и той беше заел мястото, което, както му се струваше, е определено само на избрани. Г. Караславов, Избр. съч. I, 115–116. Излезнеха ли на теферич, селските младежи започваха да се строяват и да пеят, да се надтичват и надскачват. – Всичко това някога ще ни дотрябва – разправяше Васил вечер на избрани, доверени измежду тях. Ст. Дичев, ЗС І, 360. Тълпата пълни храмовете; храма на Хубостта е само за избрани. / Там няма достъп онзи, на когото / плътта е само дрипел на душата! Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 39.