ИЗБРÒДВАНЕ1, мн.- ия, ср. Отгл. същ. от избродвам1 и от избродвам се; изброждане, преброждане, пребродване, обхождане. Книжовното изгледване на тоя голям песнопоец [Аристофан] е било простичко, чистосърдечно и враг на хитруването, като са не е спирало да гледа работите, било е ненаситно за избродване и изпитване. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 17.
ИЗБРÒДВАНЕ2, мн.- ия, ср. Диал. Отгл. същ. от избродвам2 и от избродвам се.