ИЗБРÒЖДАМ, -аш, несв.; избрòдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Избродвам1. Ту пеш, ту яхнали с доктора, те изброждаха веселите ливадяци и орехови гори край кристалната Бързия. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 154. Още 18-годишен, Раковски се въодушевява от историята на Венелин, а по-късно той се зачита у Априлов и Фотинов, като изброжда старателно всякакви ръкописи и печатани материали за историята. М. Арнаудов, ЖТИ ІІ [еа]. изброждам се, избродя се страд.