ИЗБРÒЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изброждам и от изброждам се; избродване1. Зает с изброждането на гръцко-български етнографски паралели, той [Шишманов] спира внимание на многобройните български следи в топонимията на Гърция. М. Арнаудов, ЖТИ V, 205. Тая гора няма изброждане.