ИЗБРОЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изброявам и от изброявам се. – Твоите земи нямат изхождане и твоите пари нямат изброяване. Ив. Вазов, Р, 20. На 27 юни съдебното дирене приключи, на 28 бе прочетена присъдата. Росинка се осъждаше на смърт чрез разстрелване. Евгени не дочака изброяването на имената и присъдите над другите осъдени, напусна залата. Д. Ангелов, ЖС, 298.