ИЗБРЪ̀СВАМ, -аш, несв.; избръ̀сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. избръ̀снат, св., прех. Бръсна2 (в 1 знач.) някого или нещо докрай, завършвам бръсненето на някого, нещо или на всички; обръсвам. – Докторе, докато чакаме, седни да те избръсна. Две години съм чиракувал като бръснар. П. Вежинов, ЗНН, 149. Косите бяха скъсени, брадите избръснати, лицата свежи и оживени. Те вървяха пешком. Ст. Дичев, ЗС I, 108. Косата му беше подстригана, лицето избръснато. Г. Белев, ПЕМ, 26. избръсвам се, избръсна се страд. и възвр. Понякога идваше и училищният инспектор и селяните бяха забелязали, че най-напред инспекторът ще се отбие у Атанаса берберина, ще се избръсне хубаво и тогава ще отиде в училището. Й. Йовков, ПГ, 77. Той направи няколко силни движения с ръцете. После се избръсна – със студена вода и с бръснач – по навик, останал от баща му. Б. Манов, БГ, 30.