ИЗБРЪ̀СКВАМ, -аш, несв.; избръ̀скам, -аш, св., прех. Бръскам, измитам, махвам нещо изцяло, докрай. С общи усилия измъкват някого. Избръскват снега от лицето му. Бл. Димитрова, Лав., 284. Дядо Георги се хвърля към мене: развързва качулката ми, разкопчава шинела и мъчи с метла да избръска от тялото ми заледения сняг. В. Крумов, РХ [еа]. избръсквам се, избръскам се страд.
◊ Избръсках металката някому. Диал. Излъгах някого.