ИЗБУДАЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; избудаля̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин.св. деят. избудаля̀л, -а, -о, мн. избудалѐли, св., непрех. Диал. Сглупявам, излъгвам се; избудалявам се. – Хем тъй да му речеш, както ти казах! – поръчваше му от къщната врата Миновица. – Да не избудалиш, че пак да те смотай както преди! Ст. Марков, ДБ, 471.
ИЗБУДАЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; избудаля̀ се св., непрех. Диал. Избудалявам. Коа му чула царицата сбороите от момчето, и тая се учудила и уверила, оти се избудалило и се померило от умот. Нар. прик., СбНУ X, 136.