ИЗБУ̀ТВАМ, -аш, несв.; избу̀там, -аш, св., прех. 1. Бутам някого или нещо, като го отмествам в някаква посока или извън нещо; изтиквам, изтласквам. Войводите, които се лутаха около Индже, я помислиха за объркана от страх и я избутаха навън. Й. Йовков, СЛ, 152. Зад него почвата взе да се издува, да се издува, докато се натрупа нова къртичина, която се надигаше и спадаше, надигаше и спадаше всеки път, когато къртицата избутваше навън изкопаната пръст. П. Бобев, ГЕ, 98. Турчинът посегна с едната си ръка назад, но Атанас го сграбчи с голямата си, кокалеста ръка за разголената гуша, избута го и го притисна до стената. Д. Талев, ПК, 535. Архитектът Ламбрев невнимателно отрязва от печеното и избутва ориза на покривката. СбСт, 201. – Моля, проверка! – каза офицерът, като избута Джони от рамката на вратата и се вмъкна вътре. М. Грубешлиева, ПП, 265. Една от автомобилните гуми се спука. Избутахме колата извън линията за пътуване и нашата любезна дама се зае с поправката. Г. Белев, КВА, 208. Да избутаме този шкаф малко по-наляво.
2. Прен. Разг. Измествам, заменям, сменям. В малката стая, постлана с китена черга, е топло, уютно. Електрическата крушка е избутала някогашната газена лампа с кръглото огледало. А. Каралийчев, ПД, 22. Емайлираната печка влезе в селските къщи и избута всички стари кухненски потреби. Ст. Даскалов, ВН, 1958, бр. 2282, 4.
3. Разг. Изваждам, изкарвам наяве, намирам някого или нещо, което е било забравено; измъквам. Дечев се замисли. Кметът разбра затруднението му, помълча и добави. – Зет ми е околийски началник. Ако видите зор за ръце, потърсете го; той ще избута от дупките им толкова хора, колкото ви трябват. X. Русев, ПЗ, 64. – Е, видя ли как са изрисували Голям Крушко? – с нескрито задоволство попита Малък Крушко. – Да, видях – отвърна Раденко. – А отгде избута тая статия? Б. Обретенов, С, 101. Децата – виж ги там: / избутали въже, и всяко тича, бърза / дърво да избере. Ей, люлката се върза. К. Христов, Избр. ст, 230.
4. Разг. Изкарвам, преживявам някакъв период от време с мъка, с усилие. Колкото и да бе дъждовита пролетта, все пак я изкарахме. Криво-ляво избутахме и лятото. Но зимата наистина бе безпощадна. Черемухин, П, 20. Понякога сядаме уморени и си казваме уморено: един живот е, все някак ще го избутаме. Й. Радичков, НД, 187.
5. Жарг. Изкарвам успешно изпит или клас, курс в училище с голяма мъка, усилие и без особено желание. Ученикът: – Имам да ти съобщя нещо важно. Васил (строго): – До края на сесията – никакви аудиенции! Предстои ни да избутаме още две математики! Др. Асенов, И, 13. – Абе, кой както я нареди, нали е да избутаме класовете. К. Калчев, УЧС, 7. Много му се искаше [на дядо Лулчо] да изучи и Роя, но Рою едва избута и четвърти клас и спря. Ил. Волен, МДС, 141.
6. Диал. Избивам в бутало масло от мляко. През този ден тя не подви крак да си почине. На два пъти носи детето на доилка, избута маслото, замеси пълна нощва хляб, запали пещта и го изпече. К. Петканов, ДЧ, 128. Издои [Манчо] трите си крави и кога занесеше мляко на мандрата, кога жена му избутваше бучка масло и на другия ден право на пазара. Кр. Григоров, И, 33. избутвам се, избутам се страд.