ЍЗБУХ м. Остар. Книж. Избухване2. Той беше убеден в избуха на въстание и бързаше пръв да се намери в борбата. Ив. Вазов, СбНУ II, 48. Борис Денев тука просто е разточителствувал със своето всестранно дарование. И човек би желал да остане завеки в сладостния плен на тая задънена улица – и не може да се оттегли от избуха на поезията на картината му „Цъфнали храсти“. Р, 1927, бр. 259, 1.