ИЗБУХВА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Спец. Който е свързан с избухване2, експлозия; експлозивен. Избухвателната способност на барута е по-малка от тази на нитроцелулозата и нитроглицерина и затова все повече се замества от тези експлозиви. Хим. VII кл, 1950, 12.
2. Остар. Избухлив (в 1 знач.). Вчерашният „Държавен вестник“ обнародва изключителна тарифа № 12 за превозвание на избухвателни вещества. Бълг., 1902, бр. 493, 4.