ИЗБУ̀ШВАМ, -аш, несв.; избу̀ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Издънвам, пробивам нещо. И без това сте отеснили стаичката! Бригадирът гледаше и се свиваше безпомощен. – Няма как вече! Навън да избушваме не може. Ст. Даскалов, СЛ, 112. Избуши сърцето на свирчока, напробий дето тряба дупки за пръстите, нагласи накрая пискун, и ето ти хубава свирка пищялка. (превод) ВЦ, 1888, кн. 20, 19.
2. Намирам нещо с тършуване (Л. Андрейчин и др., БТР).
3. Прен. Извършвам нещо неуместно, не както трябва; изтърсвам. – Да ти кажа ли, затова те не пускам никъде на обществено място без мене. Все ще избушиш нещо! Хиляда лева бе, Гано! Дават ти ги в ръцете, а ти луп в джоба на тоя Гергестия. Ст. Даскалов, СЛ, 334–335. избушвам се, избуша се страд.