ИЗБУЯ̀ВАМ, -аш, несв.; избуя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, св., непрех. 1. За растителност – буйно и бързо израствам на височина. Мисирите бяха хвърлили кочани и завързали зърно, но бяха още зелени като зелено море. Тая година им беше подобряло и бяха избуяли един и половина човешки бой. Ц. Гинчев, ГК, 321. Още след първите дъждове цялата природа в луда надпревара променя своя лик: растителността видимо избуява пред погледа. Д. Филипов, Г, 7. Пътечката криволичеше между кукурузите, които бяха избуяли до над раменете му. А. Гуляшки, Л, 39. Наоколо е зелено и свежо. Тревата избуяла чак до коленете на кравите. В. Нешков, Н, 408.
2. За коса, брада, вежди – израствам буйно и нагъсто. Когато на Фрюлинка къдриците избуяха над челото като диадема и на малките ѝ устни цъфна розата на грима, Гиков сметна, че е време така да поднови своите връзки със Златев. X. Русев, ПС, 104–105. Димитър се загледа към чешмата. Тъмнокестенявият ширит на младежките му, прилично избуяли мустаци едва се опъна от сдържана усмивка. Т. Харманджиев, Р, 13. – Обръснахте ли ги [мустаците] наистина? – До корен. Затова са избуяли такива рунтави. Др. Асенов, СВ, 96. l Обр. Но подозрителността, онова съмнение, което все по-силно избуяваше в душата му, го правеше може би непоследователен, може би несправедлив. Ст. Дичев, ЗС I, 201. Дали ще им разкаже с памет свежа / историята, или ще мълчи, / как избуяваше у нас надежда, / поливана от плачещи очи. П. Пенев, Худ. С I, 329.