ИЗБЪ̀БВАМ, -аш, несв.; избъ̀бна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Набъбвам. У нас всичко е шупнало, а нищо не е втасало, всичко е избъбнало, а нищо не е цъфнало. Л. Каравелов, Събр. съч. V, 1966, 161. Избъбнаха по сичката му снага едри синьочервени гносници; додоха, та се разпукаха и потекоха тия гносници, достигна да стане цялата му мърша жива рана. Ил. Блъсков, СК, 20–21.