ИЗБЪ̀ДВАМ, -аш, несв.; избъ̀дна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. 1. Оздравявам. Цял ден бях още сънен; вечерта, легнах си рано и спах цяла нощ. Какво променене стана у мене! Не знам, но избъднах (оздравях). Др. Цанков, ТМ (превод), 111.
2. За болест – отминавам (Л. Андрейчин и др., БТР).
3. Оцелявам, спасявам се. – От това той [главатарят] да види, което е по-добре да направим, за да избъднем от таз опасност. Π. Ρ. Славейков, ЦП II (превод), 137.