ИЗБЪЛБОЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; избълбòля, -иш, мин. св. -их, св., непрех. и прех. Диал. Бълболя веднъж или няколко пъти. Понякога лека усмивка се плъзгаше по устните ѝ [на княгинята], някаква дума избълболяваше в гърлото и замираше преди да достигне повърхността. Ст. Загорчинов, ЛСС, 8. – Кажи: тате! Детето избълболи дори нещо повече и задърпа баща си за косата. Хр. Вакарелски, С (превод) [еа].