ИЗБЪ̀ЛВАМ, -аш, мин. св. -ах, св. и несв., прех. Бълвам изцяло, докрай; блъввам. Така ми се догади, че бих избълвал чая, ако не знаех, че това ми е храната за целия ден. Б. Райнов, ДВ, 127. „Все малки – си дума Велчо. Ама и голямата риба не стои на плиткото. Пък и ако хапне биле, спуща се на дълбоко в студената вода и го избълва.“ Тъй бе чувал от майстори си. П. Тодоров, И II, 46. Кооператорите мъкнеха слама от купчините, които беше избълвал комбайнът, и засипваха житото. Ст. Даскалов, СЛ, 199. Касабов, след като избълва на един дъх възмущението си, се поуспокои, но още дишаше тежко. Ем. Манов, ДСР, 244. – Няма ли други [доброволци]?Мичкин се приготви да избълва водопад от гневни псувни. Д. Димов, Т, 612. избълвам се страд.
◊ Да (ще) си избълваш червата. 1. Повръщам много, всичко. Бирата ми е противна да я гледам, се ми се бълва, като видя бира (тая вечер щях да си избълвам червата). Ал. Балабанов, П, 57. 2. За изразяване на неприятно чувство от нещо много противно, гнусно, неприятно. Надула се бълха да избълва слива. Ирон. За човек, който иска да извърши нещо, което не е по силите му.