ИЗБЪРБÒРВАМ, -аш, несв.; избърбòря, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Бърборя, изговарям, изричам нещо. Като съобрази нещо, той примигна пак няколко пъти, па избърбори набързо: – Сс-само хляба е благословен от Бога. Ст. Чилингиров, ХНН, 24. Сиромахът отвори още няколко пъти уста, избърбори несвързани думи и грохна, легна върху масата. – Бачо, той заспа, замъкни го в дюкяна. Напил се е здравата! К. Петканов, ОБ, 163. Той се оплаква на един стражар. – Варди ги да не ти ги крадат, аз не мога да стоя над тях – равнодушно избърборва стражарят и си отминува. К. Величков, ПССъч. VIII, 232–233. Милиционерът ги изгледа и тримата с повдигнати вежди и избърбори като на себе си: – Такова лице... ми се струва... няма на служба в общината. Д. Калфов, Избр. разк., 393. избърборвам се, избърборя се страд.