ИЗБЯ̀ГВАМ1, -аш, несв.; избя̀гам, -аш, св., непрех. 1. Отдалечавам се бързо, с бягане от някъде в някаква посока; побягвам. Петър хаджи Николов дойде при мене, смуши набързо в ръката ми няколко бешлика и избяга, преди да успея да му кажа една дума. К. Величков, ПССъч. I, 41. – Дал бог добро, Свилене! – отвърна тя [Милена] смутено и рече да избяга. Елин Пелин, Съч. I, 82. Но когато зачуя, че идеш, / сякаш рязко, внезапно събудена / там от другия вход, без да видиш, / аз избягвам – смутена, зачудена. Е. Багряна, ВС, 12. // С бягане отивам някъде; изтичвам, прибягвам, притичвам. Алгира изтичва изплашена на поляната. Избягва до кладенеца, оглежда дъба, гледа плахо към гората. – Да бягам ли, или... Г. Райчев, ЕЦ, 20. Той избяга далек и легна изнемощял на една поляна. Елин Пелин, Съч. I, 96. Те [птиците] седяха по поляните, скупчени една до друга, и дремеха. Ако минеше някоя каруца, те само избягваха настрана. Й. Йовков, ЧКГ, 110. Влазят отдясно запъхтени и уплашени двама татари и избягват отляво. Ив. Вазов, Съч. XXI, 9. Един американец дойде със сина си да види персийски театър, но не стоя и една минута, грабна чедото си за ръка и като уплашен избяга навън. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 50.
2. Махам се, отдалечавам се от някъде, за да се спася, избавя от беда, опасност, преследване. Един от файтонджиите шибна конете си и препусна по незаетия изход на улицата към военния клуб. След него препусна втори, трети. Всеки гледаше да избяга или да се скрие там, дето няма да го засегне езика на стражарския бич. Ст. Чилингиров, ХНН, 94–95. Узна, че е от Стара Загора, че е бил добър търговец и имотник, но всичко изгубил при разорението от Сюлейман паша на Стара Загора, из която едвам избягал гол. Ив. Вазов, Съч. X, 39. Вместо летовници сега в Ягодово често се срещаха евакуирани граждани, избягали от бомбардировките в столицата. Ив. Хаджимарчев, ОК, 35. Съдържателят на хотела наедно със слугите си избягал преди превземането на града. Й. Йовков, Разк. I, 165. Бикът тогава ся спуща върх пешаците. Конникът избягва, възсяда на друг кон и изново ся почнува битвата. ИЗ 1874–1881, 95.
3. Напускам, оставям родно място, дом, родина и отивам другаде задълго или се изселвам в чужда страна, обикн. за да се спася; забягвам, бягам, емигрирам. Тя беше най-милият му човек от всички негови люде, които остави в родното си село Гранче, когато избяга оттам преди близо четиридесет години. Д. Талев, ПК, 264. Нона се позамисли и каза: – А това е границата, нали? Да река да избягам, ще ме пуснете ли? Й. Йовков, ЧКГ, 193–194. Избягалите от католическите страни протестанти през XVI и XVII век сложили началото на часовникарството в Женева. Ив. Мирски, ПДЗ, 112. // Отивам на друго по-добро място да живея или да работя, оставям досегашното си място; напускам1. Тая година ѝ е първа от учителството. Тя чувствува, че не ще може да утрае повече тук и ѝ се иска да избяга. Елин Пелин, Съч. II, 107. Беров се колебаеше да каже ли на Рангел за брат си, или не, но накрая реши да избяга от завода. Д. Кисьов, Щ, 451. – Виж еснафа: колцина са вече, дето затварят дюкяни и избягват по София и по други места да си дирят прехраната. Т. Влайков, Съч. III, 8.
4. Напускам, изоставям тайно някое място, обикн. където съм заставен да бъда; побягвам, бягам. Владиков беше наскоро избягал из тъмницата и се беше събрал с отпуснатите си вече другари. Ив. Вазов, Съч. VI, 90. – Стрино, снощи тук е пристигнал един твой роднина, избягал от затвора. Елин Пелин, Съч. I, 60. През Първата световна война бива заподозрян от германските власти и изпратен на южния македонски фронт да строи с другите пленници пътища. Оттам избягва, но бива заловен. Г. Белев, КР, 9. Готвехме се двамата с Марко Марчевски да избягаме от лагера. Дълго обмисляхме плана на бягството. Мл. Исаев, Н, 351.
5. За момиче – приставам на мъж; бягам. Майка Стояну говори: / „Снощи Русанка избега, / със един турчин отиде / за една шепа жълтици / и половина маргарит.“ Нар. пес., СбНУ ХLIV, 220. Едън Милена питаше, / а други коня стегаше, / трети Τодора на кон качаше, / па су с Тодору избегли. Нар. пес., СбВСтТ, 172.
6. С предл. οт. Отклонявам се от служебни задължения, от учебни занятия и под.; бягам. Целият клас реши да избяга от училище последните два часа. Δ Постоя два часа и избяга от бригадата.
7. С предл. οт. Напускам, изоставям някого. Пристигам си един ден, нали така, посреща ме Анастасийка и първата ми дума беше: – Какво правят д-р Тимкови? А тя мига на парцали и дума: – Хм, живи са, здрави са, ама от такъв живот господ да пази. – Тоест, как? – казвам. – Какво се е случило? – Какво се е случило – избягал! Просто на просто я напуснал. Чудомир, Избр. пр, 240. Някога, като дете, той избяга от тях [боровци] като подгонен чужденец, глупав и безпомощен. Но сега той не се плашеше вече от студенината им. Кр. Велков, СБ, 20–21.
8. Прех. Разг. Бягам докрай цялото определено разстояние (обикн. при състезание или тренировка); пробягвам. Само малцина успяха да избягат 42-километровата дистанция на маратона. избягвам се, избягам се страд. от избягвам в 8 знач.
◊ Не ми избягва от окото. Разг. Забелязвам и най-малките подробности, наблюдателен съм. В тая къща Боби и родителите му прекараха няколко седмици. Тежки и скръбни бяха те за детето. Нищо не му липсваше, но от окото му не избягваше, че всеки ден неговият баща ставаше по-мълчалив и печален. Вл. Полянов, ПП, 15. Работата не е заек да избяга. Разг. Казва се на човек, който бърза да свърши някаква работа, за да бъде убеден да я отложи, да я свърши по-късно. Аз непрекъснато повтарям, че има време, че за всичко има време, че работата не е заек да избяга. Б. Райнов, УКС, 15.
ИЗБЯ̀ГВАМ2, -аш, несв.; избя̀гна, избѐгнеш, мин. св. избя̀гнах, прич. мин. страд. избя̀гнат, и избѐгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. избѐгнат, св., прех. 1. Обикн. несв. Старая се, стремя се да не попадам някъде; отбягвам. На тоя завой, наречен „Калната долчина“, често ставаха обири и убийства. Пътниците избягваха това място, а пощите се охраняваха от конни стражари, когато пренасяха държавни пари. Ем. Станев, ИК I и II, 9. Шестимата бегълци търсеха пътечките и голите ридове, а избягваха оживените друмове. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 106. Отиваха право на юг, към оная гора, за която Жельо споменаваше още от Циганка. Трябваше да избягват селата, тъй като тука те бяха населени от българи и турци. Ст. Дичев, ЗС I, 462. Забележих, наскоро след туй, че Каменов, като избягва Кънчовата механа, твърде често се отбива в кафенето на Марко Станин. Т. Влайков, Съч. III, 63. Повечето села, разположени в северните и южните склонове на Балкана, са били населени предимно с българи: турското население е избягвало планинските места. Б. Пенев, НБВ, 6.
2. Само несв. Старая се, стремя се да не общувам с някого, страня от някого или нещо; отбягвам. Онези пък, които по-рано, когато той имаше и власт и беше силен, се навираха в краката му и му се подмазваха, явно го избягваха, като че той бе молепсан. Г. Караславов, ОХ IV, 314. Жена му и детето също избягваха хората и си живееха сами. Ст. Даскалов, БМ, 43. Кандов полека-лека се отчуждаваше от средата си и от интересите ѝ, избягваше шума и падаше в мечтателна апатия. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 92.
3. Предпазвам се от нещо неприятно, нежелано или от нещо, което би ми навредило; предотвратявам. Тате скочи, изправи ме на крака и ми шибна една плесница. За да избягна втората, аз се дръпнах и изхвръкнах от дюкяна. Г. Белев, ПЕМ, 126. Погледнеш и едновременно виждаш стотици параходи от всевъзможна величина и конструкция, порят наляво и надясно водите на триединния град и с най-отчаяни писъци и тревожни сигнали едва успяват да избегнат сблъскването. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 37. Но за да се предварди всяка случайност, да избегнат жертвите, те взеха и пушките си. Ив. Вазов, Съч. XXII, 193. Сивият гълъб, който избегна опасността от сокола, се обърна във въздуха и падна убит. Елин Пелин, Съч. II, 197. С изключение на неколцина, които изкъртили дъски, за да избегнат пламъка, всички скрити изгорели живи! Ив. Вазов, Съч. XVI, 104. Той вървеше бързо, мъчеше се да избегне всяка среща, която би го забавила. Й. Йовков, Ж 1945, 247. Нона стана. Йосиф разбра, че направи грешка, която би трябвало да избегне. – Ако ми кажеш още една дума, ще изляза! – разсърди се Нона. Й. Йовков, ЧКГ, 180.
4. Само несв. Със следв. гл. и съюз да. Старая се, стремя се да не правя, да не осъществявам действието, изразено от втория глагол; отбягвам. Разказваха ни, че освен постоянните „морски приятелки“, други жени избягват да минават вечер по крайбрежните улици. Ив. Мирски, ПДЗ, 33. Скоро се достигна дотам, че двете избягваха да се срещат не само на улицата, но и в учителската стая. Ст. Чилингиров, РК, 134. Той отдавна не бе виждал и своите родители, но не смееше да им се обади, избягваше дори да мисли за тях. Ст. Дичев, ЗС II, 556. Настъпваше нощ, смрачаваше се вече, ще легнат и турците да спят отвъд по поляните. Те избягваха да нападат нощем и дори прекъсваха започнала вече битка, щом паднеше мрак над земята. Д. Талев, И, 590. С всеки изминат ден Христина охлаждаше към него. Тя избягваше да идва на определените срещи, капризничеше и вече не говореше за бъдещето. Ем. Станев, ИК I и II, 80.
5. Само св. Непрех. Остар. и диал. Избягвам1 (в 1, 2 и 7 знач.). Тая пътека беше едничката, по която би могъл да избегне в Балкана. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 206. Тя слезе от камъка, щъкна на овцете и тръгна след тях, като бързаше да избегне от тоя човек. Елин Пелин, Съч. II, 45. И още по-тежък му стана животът при нея. Но се нищо не можеше да стори, не можеше да избегне, съвсем да избегне от нея. Т. Влайков, Мис., 1894, кн. 6–7, 395. С една удивителна смелост и бързина селянинът хвана юздите и тъй силно ги раздруса, че конете спряха като заковани. След някои напразни и отчаяни усилия още, те разбраха, че не ще избегнат от тия силни ръце, и спряха. Й. Йовков, Ж 1945, 223. Кат са задали госкето, / сичкото село избегна. Нар. пес., СбНУ ΧLIV, 238. Френчанки моми и булки / бели си платна белели; / като Маринка видели, / сичките са избегнали. Нар. пес., СбНУ XXII–ХХIII, 54. избягвам се, избягна се и избегна се I. Страд. от избягвам в 1, 2, 3 и 4 знач. Търговецът трябва всякога да връчва една фактура за продажбите в кредит, защото то е единственото средство да се избегнат разприте. К. Кърджиев, А, 324. – Ние трябва да разясним на хората, че при автоматичната заварка се избягват вредните лъчи, изпаренията и мъчителният физически труд. Д. Кисьов, Щ, 457. II. Взаим. от избягвам във 2 знач. Около постовете не се движеха хора, войниците не се срещаха помежду си, патрулите се избягваха. Й. Йовков, Разк. I, 228.