ИЗВА̀ЖДАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от изваждам и от изваждам се. Шумът, който чу Иван, беше от весла. Като че весла се потапяха във водата и после леко отплискваха при изваждането. П. Спасов, ХлХ, 365. В краен случай изваждането на петрола от земята се е извършвало чрез неколкометрови кладенци. Пр, 1954, кн. 1, 49. Изваждане от употреба.
2. Аритм. Аритметично действие, при което от две дадени числа, наричани умаляемо (по-голямото) и умалител, се намира тяхната разлика. Противоп. събиране. Изваждане е действие, чрез което по две дадени числа търсим трето число, което, събрано с по-малкото, да дава по-голямото дадено число. К. Кърджиев, А, 28.