ИЗВАЛЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; изваля̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изваля̀л, -а, -о, мн. извалѐли, св., непрех. 1. За дъжд, сняг – извалявам се. Изваляха априлските дъждове и месец май нахлу с много слънце, ведрина и цветен аромат. М. Грубешлиева, ПП, 261.
2. Безл. извалява, извали. Престава да вали; извалява се. Бързо изваля, може вече да се излиза.
ИЗВАЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; изваля̀ се св., непрех. 1. За дъжд, сняг – свършвам, преставам да валя (в 1 знач.); извалявам1. През деня бе валяло дъжд и щом се изваля, над града отново се издигна синьото небе. Хр. Миндов, СбЦГМГ, 420. Само валежът на септември е по-голям от този на съседните му месеци, но в замяна на това пък дните с валеж през него са най-малко; дъждът се извалява в няколко дни. П. Делирадев, В, 106. Дъждовете престанаха, изваляха се. Ил. Волен, МДС, 6.
2. Безл. извалява се, извали се. Престава да вали; извалява. Ако се извали, може да си отидете.
ИЗВАЛЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; изваля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Валя2 (в 1 знач.) до падането им много неща или всичко; събарям, повалям. Бурята извали много дървета. извалявам се, изваля се страд.
ИЗВАЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; изваля̀ се св., непрех. Диал. Падам, повалям се, търкулвам се. Детето се извали от люлката. Н. Геров, РБЯ II, 185.