ИЗВА̀ЛЯМ1. Вж. извалвам.
ИЗВА̀ЛЯМ2, -яш, несв.; изваля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Събарям, изтъркулвам нещо; извалявам2. – Ах, тези немирни ръчички! Снощи кибритя изсипаха, а вчера извалиха ключа на шкафа в дупката. Пчел., 1915, кн. 6 [еа]. извалям се, изваля се страд.
ИЗВА̀ЛЯМ СЕ несв.; изваля̀ се св., непрех. Диал. Падам, търкулвам се; извалявам се. – Слушай, Недке, аз ще ида да занеса изпреденото на госпожата, пък ти хубаво гледай да не влезе някой тука да задигне връзката с вълната. Връзката се извали на земята. ИС, 1900, кн. 4 [еа].