ИЗВАЯ̀НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Скулптурно произведение, скулптурна фигура. В Преслав има сгради от камък и стени от пъстроцветни дъсчици. Високи дворци стърчат там – големи църкви, окичени с каменни изваяния. Н. Райнов, КЦ, 17. Минаваме под широкия железен мост и поемаме по главната алея край параклиси, почетни плочи и всякакви изваяния на крилати същества. Б. Райнов, ГН, 135. И там, от две страни на стъпалата, / два символа, два знака на съда, / от камък изваяния стоят / като на някой древен храм под свода. Ем. Попдимитров, СР, 173. // Обикн. мн. Природни (обикн. каменни) фигури. Високите канари в разни чудати форми и изваяния, острите зъбери на върховете, страшните отвесни пропасти, мрачни гори, гръмливите скокове на водата, пустинашките изгледи пълнят душата с очарование, удивление и трепет. Ив. Вазов, Съч. XVII, 63.
2. Форма, оформление. Напетата ѝ ръчичка опряна на омбрелката имаше до съвършенство деликатно изваяние. Ив. Вазов, Съч. XII, 175.