ИЗВЕДНЪ̀ЖКА нареч. Диал. Изведнъж; изведнъжки. – Хайде, боже помози! – потърсила тя помощ от господа срещу самия него и влязла в кривата дупка. Не щеш ли, тя изведнъжка така се стеснила, че биля рамената на бабичката припукали. О. Василев, ЖБ, 329. – „Вай“ – изрева дърти Цеко / и глухо изпъшка, / със кого е тя бягала, / сети изведнъжка. Ив. Вазов, Съч. IV, 16.
– Други форми: изведнàжка, изеднъ̀жка.