ИЗВЀДРЕН, -а, -о, мн. -и. Поет. Прич. мин. страд. от изведря се като прил. Ведър, ясен, чист. Закачаха стрехи, стекоха се бари по двора и по тях се заоглеждаха пътем белоснежни облаци, засновали по изведреното небе. П. Тодоров, И I, 19–20. И тъй е въздухът изведрен в небесата / и долу в сенките на Каменград, човек / би казал, че в стъкло се удря всякой ек / и шум и затова тъй ясно те звучаха. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 185–186.