ИЗВЕТРЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има способността да изветрява; летлив. Горчивите ядки [на зарзалите] могат да произведат от действието на водата изветриво масло. СБНУ I [еа].
2. За почва – който поради свойствата си не задържа вода, в който водата бързо изветрява. Изветривият пясък е превъзходно средство за поправяне физическите качества на суровите и клисавите почви. Гр, 1906, бр. 21–22, 338.