ИЗВЕТРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изветрèя, -èеш, мин.св. изветря̀х, прич. мин. св. деят. изветря̀л, -а, -о, мн. изветрèли, св., непрех. 1. За течност – изпарявам се; изветрям. Не ви ли се е случвало да си купите някое шише с йод, който в продължение на 10 – 15 дни, без да го харчите, да изветрее? Пряп., 1903, бр. 89, 2.
2. За спиртна напитка, парфюм, лекарство и под. – губя от качествата си, като стоя открит, незатворен; изветрям. Младите стрелци от охраната, пък и останалите туземци трябваше да режат тръстикови стъбла за стрели, да намазват остриетата с прясна отрова, която всеки три дни изветряваше и загубваше своята смъртоносна сила. Гр. Угаров, ПСЗ, 429. Виното бързо изветрява, ако съдът не е добре затворен. r Този одеколон отдавна е изветрял.
3. Спец. За твърдо вещество, което съдържа вода като съставна част – губя част от водата, която съдържам, при продължителен допир с въздуха; изветрям. Кристалната сода, оставена на въздуха, лесно изветрява, става на прах, понеже изпуска по-голяма част от кристалната си вода. Ст. Младенов и др., ОТК, 88. Обикновената стипца е безцветно кристално вещество със стипчив вкус. При дълго стоене на въздуха губи част от кристалната си вода (изветрява) и кристалите се покриват с бял прах. Хим. VII кл, 72.
4. Геол. За скала, почва и под. – променям се, разрушавам се под действието на вятъра и други атмосферни условия; изветрям. Скалата бе изветряла и напукана. В подножието ѝ нищо не говореше, че тук може да има руда. О. Бояджиев, П, 135. Гнайсите са много разпространени из южнобългарските планини. Те се употребяват за строителен материал, сравнително лесно изветряват и се разпадат. Геол. IX кл, 129. Скалните маси са изветрели с течение на времето и придобили наистина чудновати форми. НТМ, 1961, кн. 4, 29.
5. Прен. За чувства, спомени, впечатления и под. – отслабвам, губя от силата си; изчезвам, изпарявам се. Преди да изветрее мъката по раздялата с родната къща и прашния площад пред нея, смъртта навести тоя нов дом. А. Христофоров, О, 22. Както винаги подир заседание, и сега незабелязано изветряваха угнетяващите мисли. А. Наковски, БС, 101–102. В моята стая аз бях вече духом разклатен от бързо сменящите се впечатления и хладнокръвието ми почти беше изветряло. Ц. Церковски, Съч. III, 179.
6. Прен. Разг. Отслабва възможността да мисля ясно, бързо, логично, губя до известна стенен нещо от умствените си способности, обикн. като остарявам; оглупявам, изкуфявам. Самотата му дотягаше, търсеше си слушатели и често ни викаше, като ни махаше с кърпа от чардака. – Съвсем изветря вече старият! – се ядосваше най-голямата му снаха и ни пъдеше. Г. Белев, ПЕМ, 30. – Това вие, мъжете – рече бабичката с шала, – съвсем изветрявате, щом остареете. Сл. Македонски, ЕЗС, 216.
7. Прен. Диал. Изчезвам, изгубвам се; изпарявам се, изфирясвам. – Почакайте и аз да ви послужа с ока вино – рече третият и изветря. – Да ги подирим, забавиха са – рече четвъртият и изби клечката. Ил. Блъсков, ЗК, 68.
ИЗВЕТРЯ̀ВАМ СЕ несв.; изветрèя се св., непрех. Разг. 1. За въздух, дим и под. – махам се, разнасям се извън някакво място вследствие на движение, вятър. Отварям вратата към балкона, за да се изветрее гъстият тютюнев дим, изпълнил хола на дебели катове. Др. Асенов, СВ, 5.
2. Прочиствам, обменям въздуха си; проветрявам се. Остави вратата отворена да се изветрее стаята. // Безл. изветрява се, изветрее се. Проветрява се. – Отвори всичките прозорци да се изветрее тук, че въздухът се развоня. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 130.
3. За дреха, завивка – губя лошия си дъх, миризма и под., като стоя на чист въздух; проветрявам се. Простри дрехите навън да се изветреят от нафталина.
◊ Изветрял ми е умът. Диал. Полудял съм, подивял съм.