ИЗВЀТРЯМ, -яш, несв. и св., непрех. Изветрявам (в 1, 2, 3 и 4 знач.).
ИЗВЀТРЯМ СЕ несв. и св., непрех. Изветрявам се. Като се раздрънкам, самичък сещам как ядът ми, дето се е набрал, захваща да се изветря. П. Тодоров, Събр. съч. I, 1979 [еа]. Прозорците бяха отворени именно да се изветри пропан-бутанът. П. Караколева, СЖМ [еа].