ИЗВЀТРЯНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от изветрям и от изветрям се; изветряване.
2. Геол. Разрушаване и изменяне на скалите под въздействието на атмосферните, климатичните, а отчасти и биологичните условия. Младите вулкански скали при условията на изобилна влага и резки промени от топло към студено лесно се поддават на изветряне. С. Кюпрюбашиев, И, 52. Но кои сили са изградили този фантастичен град? Неговите строители са дъждовните потоци. А когато климатът се променил, станал сух и горещ, силното сухо изветряне продължило „строителството“, за да представи пред погледа ни сега този приказен безжизнен свят. Л. Мелнишки, ПП, 67.